ХЛЯБ
Някой друг отряза главата ми
върху златно поле.
Сега ме пресъздават
пръстите й. Това
оформяне е по-нежно
от първата целувка,
по-желано е от собственото й
издигане
и слизане на тялото.
Добре съм си така,
както нищо друго в
тази приказна градина.
И все пак нищо съм докато
не прекара пръстите си през мене
и не ме оформи умело.
Формата, която получавам,
расте кръгла и бяла.
Като че ли я успокоявам
дори когато тя лицето ми накъсва
и гърдите ми пробожда.
Чувството за съвършенство
пълно е.
Щастлив съм да мина през огъня
и да изляза
оформен като нейна мечта.
Така
съм всичко, което може да се случи на човека.
Родих се аз от пръстите й
и отново ще се върна в нея.
© Брендан Кънели
© Минка Параскевова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2004, № 8 (57)