ЗА ПЛУВАНЕТО В ЕЗЕРАТА И РЕКИТЕ
1
През лятото, щом ветровете само
Върхарите поклащат, ти наслуки
Легни сред езерото, сред реката -
Тъй ставаш водорасло между щуки.
Олеква тялото ти. А дланта ти,
Щом леко литне към небето пак,
Ветрецът в унес я люлее,
Навярно взел я за кафяв клонак.
2
По обед сипе тишина небето.
Очи притваряш: лястовици слизат.
Сред тинята мехурчета бълбукат
И знаеш: хладни риби те пронизват.
Тъй тялото, бедрата и ръката
Събрани са в едно, не трепваш ти.
И само риба щом през теб премине,
Усещаш - горе слънцето блести.
3
А вечер, щом от дългото лежане,
От леност тялото те наболява,
Без жалост всичко захвърли със плясък
В лазурната вода - тя отминава.
Но е добре да издържиш до мрак,
Когато над реката връхлетят
Акулите на небесата бледи -
И в миг нещата ще се наредят.
4
Естествено, легни по гръб тогава.
По навик остави се на водата.
Не плувай, не, а просто се преструвай,
Че сам си вече камък сред реката.
Небето гледай, дръж се, сякаш в скут
Жена те носи. И така е, знай!
Не се движи, прави като добрия Господ,
Когато вечер плува в своя речен рай.
1919
© Бертолт Брехт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008