ПРОЛЕТ
Дойде Пролетта и разбуди Земята,
Полята потънаха в цвят.
Отново за песни настроих душата,
Усещам се бодър и млад.
Как слънце огрява зелените ниви,
Листата потрепват в лъха!
Защо са ми станали къдрите сиви?
Това е комай от праха.
Гнездото строи си и песен запява
Красивата птичка и тя.
Щом прах не ме багри, какво е тогава?
Нали като птичка летя?
Дойде Пролетта и разбуди Земята,
Полята потънаха в цвят.
Отново за песни настроих душата,
Усещам се бодър и млад.
1822
© Аделберт фон Шамисо
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008