ИЗ "НЕСЪВЪРШЕНА ПОЕМА ЗА ВЕЧНОСТТА"
Дъбрави, гдето чезне всеки слънчев зрак,
Ели и храсти диви, скрити в гробен мрак;
Изронени скали под птици заблудени,
В самотен рой кръжащи с мишци уморени;
Потоци през поля, замрели в сухота,
Водите си излели в гниещи блата;
Посърнали нивя, безрадостни простори -
Сред багри на смъртта душата ми се бори!
О, с вас подхранвам пак в сърцето си скръбта!
За мен сте вие знак на Вечността!
1736
© Албрехт фон Халер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2007