Където
поглед спреш, откриваш суетата.Каквото днес строиш, събаря утре друг;
Съзираш градове, но става пустош тук
И само млад пастир подвиква след стадата;
ВСИЧКО Е СУЕТА
(По Еклесиаст, 1:2)
Където
поглед спреш, откриваш суетата.
Каквото днес строиш, събаря утре друг;
Съзираш градове, но става пустош тук
И само млад пастир подвиква след стадата;
Каквото с плам цъфти, затъпква се в земята;
Каквото вдига глас, ще отшуми без звук;
И бронз, и мрамор горд превръщат се в боклук.
Днес щастие цари, ще го смени тъгата.
Великите дела помръкват като блян.
Как слабият човек да крачи в ураган?
Ах, всичко, що броим за дивно и чудесно,
Без стойност е сега, пуст вятър, сянка, прах,
Подобно полски цвят, забравен с грозен смях.
Безсмъртните неща не се познават лесно!
1643
© Андреас Грифиус
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008