* * *
Дъхът ти още гали ми косата,
по кожата ми твоят жар пламти.
Очите ми излъчват яснотата
на странно тъмния ти взор. В мечти
все още тръпне младото ми тяло,
целувано от теб. Любими, ти
тъй близък си ми, сякаш отначало
обиквам твоя мирис, твойта сласт -
тъй сладостно изпълваш ме изцяло,
че, струва ми се, своя собствен глас
не чувам повече. - Жълтеещ мрак
нахлува в стаята. - Сама съм аз...
Но в моите прегръдки ти си пак.
1947
© Анемари Бострьом
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008