* * *
Ще дойде ден и ще се влюбиш в мен
тъй неизбежно, както се редуват
сезоните. И ще ме вземеш в плен
с целувка, без да питаш как жадуват
за теб очите ми. Така лъчите
на слънцето безмилостно нахлуват
в снега, затиснал с тежък сън лъките.
На тях се доверява планината,
тъй както аз повярвах на звездите
и устните ти. Искам в синевата
на нови дни с усмивка да се слея.
Ще ми стопиш леда, сковал душата,
ще се пробудя, скъпи, ще живея!
1947
© Анемари Бострьом
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.07.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008