* * *
Настъпи вече нощ, и твоят лик
изплува горд и чист от мойта кръв.
Луната се съблече и за миг
се гмурна цяла в този прилив пръв
на вечни океани, в синевата
на чужди светове, и с тъмна стръв.
В косите ми се насъбра росата
на вечерта, а звездният кръжец
в очите ми се отразява. Слята,
любими, с теб, трептя като листец,
облъхната от теб, от твойта мощ,
сред пламъци - без було, без венец, -
нощта настъпи вече, сладка нощ.
1947
© Анемари Бострьом
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.07.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008