Велизар Велчев - Си позволявам да вярвам, че шосето завива

СИ ПОЗВОЛЯВАМ ДА ВЯРВАМ, ЧЕ ШОСЕТО ЗАВИВА

Има един автобус,
който тръгва
през зимата.
(Трябва добре да закусиш
и да внимаваш - да не настинеш.)

Той ще мачка локвите с кал
и ще раздухва
снежинките.
Ти ще се стоплиш,
ще снемеш шала си.
ще минат години.

Аз ще те чакам
на спирката.
Предпоследната.
(Искам да попътуваме заедно!)
Да се возим из мрака.
Из непрогледното.
И да достигнем
до края му.