Велизар Велчев - Конски Великден

НАЧАЛО

Велизар Велчев

Поле; прелита сянка на птица, чува се овчи хлопатар, кон цвили, вол мучи.

Овцата: Опак свят!... Нито му стрижбата стрижба, нито доилото - доило...

Вола: Кога ти рога по небо зачегъртат - мани, мани!... Кога ти плочи в облак отънат - пуши, пуши...

Овцата: Задали са се отдолу вълци овчобройци... Овце ще броят, вълна ще стрижат, мляко ще доят... Ще разплачат стадарите, стадарите и овчарите, ще им останат накрай само шарените псета...

Кучето: Вълк да си, зъл да си; прост за десет овце да си - псе да не си!...

Коня: И кон да не си... Цеко Налбантина все пиян ходи... Пиян ходи Цеко, криви клинци кове...

Кучето: Ти какво се изцвилваш, ненацвилил се! Не чуеш ли - овчобройци идат. Вълци овчобройци!

Коня: Ми ти какво се излайваш, неналаял се! Нали си на вълчицата девер?

Кучето: Девер, девер, ама на девера брат не викат...

Вола: Той брат брата вече не знае, та девера ли?... Ние с брата в едно рало като оряхме и като ни един остен бучеше бутовете. На брата ни рога му в небо чегъртат, ни плочи на нозе хлопат...

Кучето: Щото отиде, та се не видя... Вол отиде, бивол се върна...

Коня: Ти иди при Цеко Налбантина.

Вола: Нали криви клинци кове и все пиян ходи!

Коня: Криви клинци кове и все пиян ходи, ама си е Цеко налбантин, налбантин - баш подковар...

Овцата: Халал да ви са, дружина, и киселия оцет, и лютивия чесън!... Отдолу идат вълци овчобройци...

Коня: Не бой се, нали чуеш: той брат на братовата добрина не се насланя вече, та ти на злото на овчобройците се насланяш. Може пък на късмет да ти е... И ако нещо такова... да знаеш де, че атът ми е вуйчо. Хайде със здраве.

Овцата: Халал да ти са, Коньо, и киселият оцет, и лютивият чесън. Отдолу идат...

Отдолу идат Кмета, Попа и Даскала.

Даскала: Като рекли: на стол седи, книга пише. Тъй ни одумват нас, даскалите. Ама да даскалуваш, не е то само едната книга да пишеш... И да четеш иска то... Начетен да си... Дявол да си малко така... повечко от другите...

Кмета: Ти тая за дяволлъка да я забравиш! За даскал не ти трябва да си дявол, там може и да си по-прост... Виж да кметуваш - то е дяволлък! Сребърно тасче по море плава... Знаете ли я таз? Чорбаджия се припява тъй. Трябва да можеш да плаваш, ей, хора са туй, море! А сребърно тасче - ще рече маица! Парици бе! Ти сиромах кмет виждал ли си? Е, може първият кмет по дядо Адамово време да е бил малко по-сиромах, ама от него насетне сме все пò ей тъй. С парици и дяволлък се прави то...

Попа: Анатема! Чакайте да го прекръстя, та да се пръсне като говежди тулум с лайна! Тфу, таковата, трижди!... Вий туй даволуването за нищо го нямате, бре! То е попски мурафет, чоджум, за туй псалтиря трябва да знаеш... И да си малко дявол, щото инак дяволът ще те надскочи. Как се препирали попът и дяволът:

(На скоропоговорка.)

- Помози бог, дядо попе.
- Дошъл си, рекъл си.
- Откъде си, дядо попе?
- Откъде на овцата опашката.
- Овцата ти две родила.
- Толко й овчобройците дали.
- Едното й взеха.
- Те дават, те взимат.
- Взеха и другото.
- Брат по брата, та и двата.
- Нищо им за душите не дадоха.
- Бирник и поп не дават.
- Заклаха рогатия вол.
- Сочил рога, заклали го.
- Тебе ти нищо не оставиха.
- Поп кусур не върже.
- Оставили ти главата.
- Главен човек глава яде.
- Изяло я шареното куче.
- Зла спастра - готова щета.
- Кучето отрепаха.
- Каквото търсило - това и намерило.
- Хвърлиха го на бунището.
- То си там и живо лежеше.

... И дяволът пукнал - наддумал го попът!

Кмета: Ей, тц, тц, тц!...

Даскала: Недей да приказваш така, дядо попе, в селото нещо лошо ще стане.

Попа: Да не е махалата ни.

Даскала: Ти плювни през рамо, че може и в махалата ни да е.

Попа: Като не е в къщата ми, малко ми вреди.

Кмета: Ами ако е в къщата ти?

Попа: Абе, да е далеч от мене два пръста, пък комуто ще влиза, да влиза!

Влизат трите Дърти Мерудии с гърнета в ръце.

Първа мерудия: Тръгнали са три бабички.

Втора мерудия: От остър чукар по крив калдаръм.

Трета мерудия: Със тия криви колена.

Първа мерудия: Вървели са три бабички.

Втора мерудия: По конски друми, по овчи вървища.

Трета мерудия: Със тия пети спукани.

Първа мерудия: Набрали са трите бабички.

Втора мерудия: Цвекье над кост расло.

Трета мерудия: Със тия ръце келяви.

Първа мерудия: Вързали са трите бабички.

Втора мерудия: По една китка умрелка.

Трета мерудия: Със тия бели сколуфи.

Първа мерудия: Играли са трите бабички.

Втора мерудия: Нощно хоро мерудиено.

Трета мерудия: Със тия снаги гърбави.

Първа мерудия: Гледали са трите бабички.

Втора мерудия: През света отвъд да видят.

Трета мерудия: Със тия очи гурави.

Първа мерудия: И са нарекли до три пъти.

Втора мерудия: Какво има да става.

Трета мерудия: Със тия уста сбърчани.

Първа, Втора и Трета: Уууууууу! На всяко гърне мерудия, на всяко гърне мерудия, на всяко гърне мерудия...

Пускат в гърнетата.

Първа мерудия: Лошо ще става в селото ни...

Втора мерудия: Ще се роди дете без име...

Трета мерудия: Пък сто имена ще носи...

Първа мерудия: Добре беше досега, дружки мерудии... Като се роди дете, господ го прехвърли през покрива на черквата и то падне направо на краката си - здраво, отчувано и кръстено!

Втора мерудия: Лошо ще става в селото ни: ще се роди дете без име, ще го подхвърли господ през черквата, пък майка му ще се уплаши...

Трета мерудия: Ще се уплаши майка му и ще отърчи да го поеме на ръце, и господ ще се разсърди...

Първа мерудия: Ще се разсърди и ще рече: "До три години на ръце да го носиш и по ока говна да изядаш, дорде го отчуваш!"

Втора мерудия: И ще свърши тоя пояс нашият, на здравите, на правите и на хитрите хора, и ще почне тоя на днешните - на кекавите, на доброръките и на доброгледите... Дето може всеки да ги пресяга, дето може всеки да ги прелъгва и кой как рече да им душа вади...

Трета мерудия: Хайде, дружки мерудии.

Стават, вземат гърнетата и припяват.

Първа, Втора и Трета: Тръгнали са три бабички, от остър чукар по крив калдаръм, със тия криви колена...

Излизат.

Други публикации:
Алманах за литература и изкуство "Света гора", бр. 6 ("Е"), В. Търново, 2005.