ГОРДОСТТА
Е СРЕДСТВОТО МИ
ЗА СЛАГАНЕ В РЕД
ПОРАЖЕНИЯТА
Цялата:
от безкрайностите ти -
до тъмните входове.
До очите ти.
В остатъците от нежност,
оставени ми от някого
(ти често ми изневеряваш
със мъжа си!).
Там, дето
има отчаяности
(сред топлия театър на лятото),
дето има възпитаности
(божичко - трябвало да си ходи!).
Там, където ръцете ти...
Там, дето мъничките ти дрехи
се свличат по тялото.
И неусетно започваш да светиш
цялата...
© Велизар Велчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.04.2006, № 4 (77)