ЗЛАТНАТА РИБКА
Колко хилядолетия тъмни към водата поглеждам:
Вкочани се душата ми да чака рибката златна.
Животът ми беше - празни мрежи и празни надежди,
И мръсния бряг, от вълните оплакван...
Вярвам - някой ден ще просветне в серкмето, в тази
стара торба,
и човешки ще каже: ...Три възможности имаш, опитай!"
Ще отвърна: "Не само си златна, но и добра -
за първи път някой и мене за нещо да пита!"
Бих й казала: първо - всички сенки от мойта душа
да отидат на дъното при водораслите неми!
Да направя тога, дето цял живот не можах:
знаеш какво е - нали виждаш и вътре във мене...
Второ - всеки от нас да получи за своите дела;
туй, което наистина по закон му се пада:
и хитрецът, надигнал над нас увенчана глава,
и поетът, на който му стига и тази награда...
Трето, щях да й кажа - изправи този свят на крака,
че достатъчно време е обърнат с главата надолу!
И накарай човека да не търси във брат си врага,
и от храма търговците да прогонва, преди да се моли!
А тя ще поклати глава, хрилете й ще затрептят,
ще въздъхне, безмълвно ще тръгне, далеч ще просветне.
И ще видя - в ръката ми люспички ситни блестят
като дребни монети...
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Не. Варна, 1988.