ТОГАВА
Лютичето
във паметта ми се зазида,
и крехката му сянка ще крепи
прозрачната, уханна къща
на спомена за лятото.
Пребродих го открай докрай
и до върха му чак се изкатерих -
какво не беше приютило лятото:
най-първо хълмове, огънати под вятъра, където
нощта плющеше с едрозвездо знаме
(и там коприва сънена като змийче ме жилна),
градини лавандулови със сладък дъх,
и стъпкано омайниче във пазвата на пътя...
А по-нататък бързоклюни чайки
чертаеха на пясъка по изгрев
най-тайните от знаците на лятото
(и нещичко от тях успях да видя)...
Разбрах езика жълт на слънчогледите
и помня думите, които чух, когато
един от тях издъхна във ръцете ми,
и семки като черни сълзи падаха,
и джоба ми е още пълен с тях...
А пък онези пъстрогласи цигани,
които в такт със лятото танцуваха -
в един от най-златистите му ъгли -
където да ги сложа, ще е тясно,
защото ще заеме много място
картината на изхода на лятото -
една луна от станиол, забодена
на черния калпак на планината
в най-бистрата от всички летни нощи...
Не знаех всичко туй къде да сложа -
до днес имането си лятно носих,
но ето - идва есента насреща ми...
Тогава
лютичето зазида крехката си сянка,
и запечата лятото във паметта ми
със слънчевия си печат.
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Не. Варна, 1988.