РЕКВИЕМ
Той е мъртъв. Страхът го погреба. Оплаках го аз.
Ако утре го срещнете - мургав и мършав, това е
духът му бездомен: проклех го в последния час
без капка покой чак до Страшния съд да витае.
Проклех всички свои старомодни, наивни лица,
снеговете безукорни, пълнолунните нощи,
поляните смугли с иглолистни сърца,
и тополите - бисерни още в паметта ми...
Проклех със нечувани клетви деня,
изпуснал звезда на душата ми в мрачната пропаст,
ноемврийската смаяна утрин с гласец изтънял,
на нашата пролет жестоката (помниш ли?) орис...
И сега: той е мъртъв - умъртвен, укротен, примирен
с порцеланови празници, с делника - кух и преследван
с проза пазарска! (О, господи - изгорен
заедно с кръста в сърцето ми - имай милост към него!)
Той е мъртъв...
Недейте му вярва,
че още е жив!
Аз видях как умира - с душица, във шепа събрана!
Аз видях как умира - от срам, че ще бъде щастлив!
Ако той беше жив - щях ли аз да съм зейнала рана?!
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Не. Варна, 1988.