ПЪЛНОЛУНИЕ
В същност теб за какво ли в живота те бива -
дом не струпа и нямаш деца.
Само безсъние имаш лютиво
под тази напълняла луна.
Имаш гробове с кръстове разнебитени,
и небрано лозе на една далечна височина.
Такъв е животът - блъскаш се в дните му:
риба, подмамена в плитчина.
Толкоз мрежи и въдици вече са сложени,
със стръв най-различна - според страстта;
може и ти да зарадваш някой рибар възторжен,
ако глада ти надвие над честността.
Иначе - все така в самота ще умираш,
с надеждата глупава, че някой някого може да разбере,
че един приятел в опустялата ти квартира
листа скъсан ще вдигне от пода и ще го прибере.
Толкоз малко ти трябва: на живота в дълбокото
да чуеш туй, за което животът мълчи;
и две педи земя под небето високо -
да паднеш там по очи...
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Нощна книга. Пловдив, 1983.