ПОСЛЕПИС
Е, баронесо Мюнхаузен - светът
те натапя, а ти се измъквай сама за косите!
И вместо да ги възпяваш под път и над път -
занеси на поправка обувките си пробити...
Дай всички строшени мечти на ремонт:
никога нищо няма вече да се повтори!
И защо ли над чуждата мръсотия да лееш пот -
направо сривай Авгиевите обори.
Прекрачи, преглътни, подмини - но си имай зъб
на фалшивите празници, че животът ти изтънява!
И нищо, че е за хиляда и първи път -
все пак се опитай да започнеш съвсем отначало.
Вече толкова пъти си я повтаряла - знаеш я наизуст
тази безумна азбука на самотата.
Като някакъв временно и погрешно помилван Христос
пак ще свикне със кръста позабравен душата!
За друг е било пиршеството. Часът и денят
са за друг, а пък ти си дошла и ядеш, без да питаш...
Това е за тебе - да те тика надолу светът!
И това е за тебе - да се вадиш сама за косите!
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Не. Варна, 1988.