ОТГОВОР
Тревата ми е равна и дъха
на юлските пчели е като моя,
и сянката несвястна на шибоя
на моята прилича във праха.
Тополата от мен е по-добра -
от вятъра ме скри в зелена пазва.
Кадънката, която ми подсказва
от оня клон - и тя ми е сестра...
Поляната в дланта си ме държи
и зная - тя е повече от мене.
И оня бряг със храсти разцъфтели
дори едно цветче не ми дължи...
А тишината редом с мен седи
и аз съм само юлската й сянка...
Сърцето на разцъфнала камбанка
сърцето ми притихнало следи.
Не ме измъчва ничия победа,
неравноправие не ме терзае -
зад оня камък клекнала на завет
на нас Смъртта съвсем еднакво гледа...
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Не. Варна, 1988.