МОНОЛОГ
В последния - студен - трамвай за вкъщи
мъдруваш на последната седалка.
В стъклото дращи профилът ти смръщен.
Започва януари подир малко.
Тъй ще го срещнеш - с разума опърлен,
със заемите, с кашлицата стара;
с поредния жесток урок - да сърбаш
попарата на детската си вяра!
Дано животът ти се промени.
Дано от утре по-добър е с тебе.
Сега нощта от самота звъни,
сърцето хвърля своя страшен жребий;
и с него в свойто "утре" ровиш ти,
и търсиш нещо свято - да ти свети,
а всичко свято мъртво в теб лежи -
убито от лакеи и поети!
Не бойте се - това е чернова.
Душата има свои мемоари.
Снегът довършва свойта белова
и почва подир малко януари...
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Нощна книга. Пловдив, 1983.