МИНАЛО СВЪРШЕНО
Аз и моето малко момиченце
като в храм - посред болката коленичили,
капка въздух измолвахме от бездушния свод
и какво ли не давахме за минута живот!
А небето безмълвно - луна присмехулна
най-спокойно над нашия ужас търкулна...
Мътен вятър със кикот сред клоните скочи -
сякаш в дяволско гърло тъмна клетва клокочи!
Виждах - няма в нощта кръвоизливна път...
Няма сили, които тази сила да спрат!
И зората съсирена вдигна страшно лице,
и едно сърчице млъкна в мойто сърце...
Но не спира земята! Не свършва светът!
От парченца зашита, без дъх и без плът,
сляпа, глуха, саката, без памет, без всичко,
претопена, изтрита, изличена, безлична -
пак съм жива, о господи! - жива и необичана,
и вървим - аз и моето мъртво момиченце...
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Не. Варна, 1988.