КОГАТО
снела таралежовата кожа
с изпотрошени от деня бодли
и с някоя изгнила ябълка набедена,
лежа с отворени очи - аз искам само
да бъде тъмно и да бъде тихо...
Защото
сърцето ми брои звездите
със ударите си неравни -
не му пречете, да не сбърка...
не му се иска да започва
пак от самото им начало,
от първата звезда - горчива
в горчивото небе изгряла
над първия ми писък. ..
Тъй че
не му пречете - да не сбърка.
И нека да брои нататък -
кой знае колко му остава:
то приближава, приближава
със всеки удар до звездата,
която ще му е последна...
След туй
ще бъде тъмно и ще бъде тихо
във същото сърце, което
сега брои,
брои звездите
със ударите си неравни...
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Не. Варна, 1988.