ФОЛКЛОР
Спомнете си приказката за горната
и долната земя...
Тази земя - тъй, както я гледам, - е долната:
някъде трябва да има и горна земя...
Оцелели от старата приказка - полетете, орли
безработни!
Нямам вино и хляб - ще ви храня със себе си аз.
По-далече оттук, дето всеки от нас е възседнал
своя черен овен, и главата забол във пръстта
не поглежда: нощта пак протяга гръбнак
между бездните
-
от звезда до звезда,
от звезда до звезда...
По-далече оттук, дето сринахме вяра и храмове,
и каквото можахме - продадохме с лека ръка,
и охрана в душите си сложихме - сякаш са складове,
и отхранихме кучета,
дето ни лаят сега!
По-далече оттук, дето думи - несрязани вени,
всяко трънче в езика - е трън в неизвестно око!
По-далече от делници като празници пременени,
по-далече от проповедници със съмнително потекло!
По-далече оттук - има горна земя - тя е истина!
Каквото остана от мене - ще ви го дам.
Ето ръката ми, ето другата - с нея аз писах...
Все едно, че по вятър съм писала и по вода!
Вече всичко ви дадох - вземете сърцето ми розово...
Даже душата ми - капка въздух горчив - е за вас!
Само летете! До костите ме оглозгайте!
Но костите ми -
нека стигнат
оная земя!
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Не. Варна, 1988.