АВТОПОРТРЕТ
В живота присъствах като на чужда сватба:
всичката медовина покрай устата ми изтече.
Не бях нито булката, нито майката радостна,
пък и малката шаферка не бях вече...
Бях просто тази, дето приказките разказва -
имах цяла торба приказки и нищо друго.
Все любовните искаха, а тия с омразата
за мене оставаха в торбата ми груба...
Изпращах сърцето си самó между хората
да подслушва - на кой каква приказка трябва.
Аз разказвах, те слушаха, после с умората
си лягахме двете и спяхме, където ни падне...
Къде не замръквах и каква ли кал само не газих:
на кръст ме разпъваха тези, дето приказки не обичат,
и торбата ми дърпаха, и я късаха, но я опазих,
и не дадох на никой във тайната й да наднича!
И по стръмния път пак я нося препълнена - вижте!
Нямам друго - аз съм тази, дето приказки пиша.
За мен не мислете - щом ви трябват, вземете ги
всичките!
А пък аз - други приказки ще си напиша...
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Не. Варна, 1988.