АВГУСТ
В памет на Марина Цветаева
Сол в мойта рана, в болката - болка: Марина.
Рано ли тръгнах, как ли ще стигна - кажи ми.
Август е пак, и в Елабуга свети рябина,
астри горят върху камъка с твоето име.
Август остана последното стихотворение,
в свободата на примката ясна от теб сътворено:
без чернова, на един дъх - от жеста ти точен!
Сипят се зрели звезди като многоточие...
Сол в мойта рана, в болката - болка: Марина.
Август започна, как ли ще свърши - кажи ми.
Страшен е пътят, и с мрак ни обгражда душите;
в негово име - толкоз радости бяха убити,
толкова рани - не зарастваха дълги години...
Твоите жестоки уроци ги помня, Марина:
сила щом нямаш, щом гърлото сухо немее -
с кърваво гърло ти трябва това да възпееш!
Август - напредва. Застрашително зрее рябина...
И чернова да е - пак ми е страшно, Марина!
Път след нозете ти: бурени чакат - да мина.
Рано ли тръгнах, как ли ще стигна - кажи ми...
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Нощна книга. Пловдив, 1983.