АУТОПСИЯ
Нощес два тлъсти паяка тъкаха тънки мрежи
и черна плесен плъзна по влажните стени.
Болнаво утро иде - едва-едва проглежда.
Скованото си тяло размърдай и стани.
Стани и пропъди я - лакомата чайка,
която ръфа мърша на мръсния балкон;
стопли се, чай свари в олющения чайник,
измий се, навлечи си пак старото палто.
И ето лист за пътя - към пясъка изкормен,
към кръчми, дето дишат едва в дима дебел;
попивай всичко, ставай до мозъка си мокър,
и мокър - пак по пътя към стария хотел...
По тъмно изкачи се по скърцащата стълба,
сред стаята студена палтото си хвърли,
тръшни се на кревата, с кошмари снощни пълен,
и лампата оплюта отново не пали.
И слушай как над тебе пак тънки мрежи сплитат
онези тлъсти паяци от първата ти нощ,
как чайката се връща и тромаво залита,
и ръфа гадна мърша в препълнения кош...
© Валентина Радинска
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.05.2004
Валентина Радинска. Нощна книга. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Валентина Радинска. Нощна книга. Пловдив, 1983.