СЪНЯТ НА ИЗГНИЛОТО ДЪРВО
Вътре в мен гъмжи една държава отровена, разграбена, нездрава. Чужди думи в кръчмите пируват, а моите на чужди се преструват. Катедрална фабрика "Надежда" мъгляво жълто тайнство произвежда. Злобата по залез в мен запява: в ръждиви пари с песен се явява бледа рота от деца смутени със кървав сън в очите разширени. В мозъка, в бетонен бункер царя загадъчно усмихнат хвърля зара. В канцеларски лабиринт, на скрито съблича той богинята с везните... Дъбът отвън е сляп - обезлистен е: живее вътре, с вътрешно горене. |
1988
© Владимир Левчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.12.2014, № 12 (181)
Други публикации:
Владимир Левчев. Любов на площада. София: Скалино, 2014.