ЗАВОД
"Живот без маска и без грим..."
В някакъв завод
чужд и далечен
ти произвеждаш нещо
чуждо
и далечно
всеки ден...
А когато вечер си пробиваш с лакти път
през автобуса
или пиеш вкисналата бира в кръчмата,
или жена ти вкъщи
пак е вкисната,
или четеш във вестника възвание
за мир -
един химически снаряд
на гърлото ти е заседнал.
Всъщност
знаеш ли какво е
това, което произвеждаш
всеки ден?...
Ти ли него
или то теб произвежда?...
В някакъв завод
далечен,сънен
думи
с някакъв далечен, сънен смисъл
аз сглобявам
всеки ден.
А когато вечер се прибирам от завода
и дъждовното поле ухае
на паралитичен газ -
небето е обуло свойта купеста,
изпръскана от залеза
партенка
и се кани да нахлузи вече
нощния ботуш.
Не, не съм уверен,
че е само думи
това, което аз сглобявам
всеки ден!...
Аз ли него
или то мен ме сглобява?...
Но сънувам,
че освободените от нас сирени
свирят вече
края на работното ни време
и не е останал никой,
който може да ги спре...
1980
Р.S.
Ето че вратата на озона се отвори.
© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.