ВАРНА
(СЛЕД КРАЯ)
Блуждае голата душа във вятъра
и си говори:
Всички жени и всички мъже на света
са красиви.
Всички! - чистата душа
не държи да се облича в елегантно тяло.
Но сега, когато аз си нямам тяло,
когато мен ме няма вече на света -
Така красиви са дори телата
голи, топли
в този тропичен следобед
в червените пясъци...
Отсреща морето е сляпо, зелено и синьо.
Под бриза потрепват подмолни страсти
с пъргавина на акули.
Писъци на гларус се издигат над морето
като смях
на влюбена ученичка...
Моята душа е прималяла от възбуда.
Ето там -
момичето с усмивка на делфин
през август... Ние се обичахме!
Отдавна...
Днес тя не дава вид да ме познава.
Но моята душа е още влюбена в това
момиче
и го целува, както устните на тялото
не могат.
Душата ми
е влюбена и в русото момче -
в прозрачната скарида
с посинели от водата устни -
то прегръща моето момиче
и се смее.
Но моята невидима за тях душа
и двамата целува...
Целувам и самотния човек на кея
в инвалидната количка -
пъргав рак пустинник,
възбуден от далечни гласове във вятъра...
Целувам всички на земята,
които са способни да обичат!
Сигурно съм полудял от жегата...
Но ти ела
да легнеш с огнена душа
до моята
върху хладния чаршаф на тази страница!
Ела да легнеш
с девствени
(или узрели за любов) гърди
под този полъх
върху бели августовски дюни!
Обичам те -
каквото и да си!
И искам да заченеш
стихотворение от тези голи думи -
от тези стонове на нищото
във вятъра...
© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.