В ЕДНА ЛОКВА
Когато бурята затихва
(защото всичко има край),
душата тъжно се усмихва -
като дъга се появява
в петролна локва: Идва май...
Сама, случайна е душата,
като дъгата е нетрайна:
отблясък от световна тайна.
И локвите се изпаряват...
И мозъците си отиват...
Остава само светлината:
тя прави локвите красиви,
а глинените хора - живи.
© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.