СТАРЧЕСКА ИГРА
"Поезията е детска игра."
Някога шарките
на вехтото жълто
прогорено одеяло
бяха горска есен,
пълна с птици
и слънца.
Сега гората наесен
е вехто одеяло,
пълно с дъх на прах
и умора.
Някога детската стая
беше неизследвана планета.
Сега възрастната планета
е отесняла детска стая.
Някога електрическата печка в полунощ
беше светлина от непознати съзвездия.
Сега от далечните съзвездия
идва инфрачервена светлина.
Някога грозните гумени кукли
бяха бесни моряци
и небесни принцеси.
Сега ние сме тези
напукани гумени кукли.
Някога часовниците бяха
изписани с магически знаци.
Сега знаменията ни предсказват
само последния час...
"Татко може всичко!...
Татко! Наредu
часовникът да върне
старите игри!"
Старците бълнуват
с грейнали лица.
Старците лудуват -
те са пак деца...
© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.