СКИЦА
οψις1

web | София под луната

Колко странни хора!
Колко скици
се явяват да поскитат малко
по света...

Невидим въглен ги рисува:
Първо - кръгче
с точки за очи...
Дете ли ни рисува?
В миг устата се разраства,
за да плаче.
О, човешка песен!
Покарва ангелска косица
като плесен...
И очите се отлепват -
светлолюби:
ярка светлина
врязва сенки под очите -
все по-груби...

Духът започва да се мята
като риба
в мрежата от бръчки...
Характерът е уловен!
Но от всеки нов нанесен щрих
лицето потъмнява...
С годините духът се губи.
погребан в тъмни пластове
от въглен...
Лицето е непоправимо!

Ето - майсторът отсича:
Не.
Зачерква твоето лице -
захвърля листа...

Но кой е той?

И за каква възвишена картина
тренира своята ръка?

1. Визуалният, образният елемент в поезията. [обратно]

 

 

© Владимир Левчев
 =============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.