САМ НА БРЕГА
1.
Не мога да плача от години.
Отвътре съм разяден от солта
и прогнил от вълнението.
Риба съм, която носи
в себе си морето.
2.
Гледам изгрева над сивото море.
Гледам студените звезди над пяната.
Вървя по този бряг от години...
3.
Езикът ми тежи.
Езикът ми е вълнолом.
Водата и солта го разрушават
Най-накрая
ще ме връхлети неизразимото.
Пяната ще бъде плач
и слово
в ухото на мрака.
© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.