ПЕСЕН
μέλος
1

web | София под луната

Хората са звуци на кавал
и думи от песен -
отминали са много разнородни хора,
но връзката им с нас
и с хората след нас
остава:
не хората,
не расите -
а песента
се нарича Род човешки...
                      Виждам всички хора
                      да се хващат на хорото
                      като ноти
                      в петолиние...
                      Духът на Създателя
                      е вечната музика в нас!

Моите спомени
са звуци на кавал
и думи от песен -
отминали са много светли и ужасни дни,
но връзката им с днес
и с неразгадаемото Утре
си остава:
не това, което виждам,
не което чувам и докосвам, и извършвам -
а песента
аз наричам Свое
съществуване.

                      Аз съм нищо - точка - изгоряла нота...
                      Духът на Създателя
                      е вечната музика в мен!

 


1. Музикалният, ритмичният елемент в поезията. [обратно]

 

 

© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.