НАДПИС
"Кога умре човек, ще живее ли пак?"
Йов
Сама и гола
в тъмната стая
тя плаче.
Не, не е сама,
защото далечният свят е в нея.
Не, не е и гола,
защото не е световно тяло.
И си няма тъмна стая,
нито сълзи.Тя няма собствени очи -
да види този свят.
Тя няма собствени ръце -
да го погали.
Няма собствени уста
да го извика.Няма е.
Това е -
НЯМА!
И все пак
казвам, че душата плаче
сама и гола
в тъмната стая.
Заключена
тя не знае
нищо за света навън.
Тя не знае
дори дали ще оцелее,
когато земетръсът срути
тъмните стени...
Така ви казвам,
а самият аз
не зная
дали в мен има жива душа!Дали не съм гроб,
който без глас оплаква
миналото
вътре в него?
© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.