КРАЯТ НА ГРАДА
1.
Когато скитам сам на края на града,
когато идва срещу мен с вечерницата
източният вятър -
аз зная
идва Краят
на Града...
2.
Обичам края на града.
Обичам да вървя по тая граница
и в себе си да примирявам
две воюващи империи...
Отсам са къщите на София -
квартални кучета, крайградски вади,
комините изхвърлят мрачни фуги -
пъклен орган,
свирят черни дробове на влакове,
мирише на озон и кокс.
Една кубична кула
с хиляди пламтящи в залеза очи
подобно Аргус пази мълчаливата тълпа,
която се прибира от завода,
навела своята глава на тъжна крава.
След малко вечен горски вятър
ще приспи жестокия пазач -
в очите му ще заискрят неонови кошмари -
влажни шахти, асансьори, саждени тръби.
Под вехнещите кестени последният трамвай
ще вие на завоя.
Но напразно!
Хората ще бъдат вече у дома си -
вятърът ще ги отнася към кварталните
звезди над Витоша...
Обичам да живея в края на града.
Дори ако градът е само
една самотна спалня -
пак ще заспивам с поглед към прозореца,
за да гледам звездите.
Отвъд е Витоша -
студена като божията Майка...
Мъртъв ли е Той?
Цветя на меланхолията, капки по къпините,
напръскани от ветровит екстаз
обрасли хълмове -
под залеза лилави,
тъмносини под звездите...
Трябва да възкръсне!
Той умря, за да възкръсне.
Обичам края на града.
Като небето - чист, неразгадаем
е краят на града.
Като небето - граница от въздух
между електричеството и звездите...
3.
Виждам човека
да прекрачва
огнената линия на хоризонта.
Не виждам само -
цвете
или меч
е издигнал величаво над главата си?
Но все едно!
Човекът носи своя кръст...
Човекът е с единия крак в Небето.
© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.