ЕЛЕГИЧЕН ОПТИМИЗЪМ
На Константин Павлов
1.
По улицата приближава
сакатият в количката.
Какво чудовищно дете!
Краката му отдавна са умрели.
Но той върти скрибуцащото колело
с ръка,
по-груба от ръката на съдбата.
А хлапетиите го гонят
и се катерят по количката.
Това е страшно удоволствие
за всички тях.
Сакатият е горд и силен
в своята каляска.
Той е царят на света! -
Със желязна длан върти
колелото на историята...
Искам и за мен
това стихотворение
да бъде царствена каляска!
Аз също имам нужда да се чувствам
силен и достоен.
Аз също имам
само спомени
за почва под краката си -
за корен.
Разрешете, моля, на сакатия
да ви повози!
2.
София...
Защо са облепени с некролози
коридорите и стаите
на моя град?
Помина се дядо ми...
Почина баща ми...
Отиде си Първото българско царство..
Отиде и Второто българско царство...
Ако смъртта е задължително условие,
за да живеят вечно
хора и народи,
ако действително са съвършени
само свършените
времена,
защо са облепени с некролози
нервните канали и площадите
на нашите мозъци?
Ако действително покойните
са най-добрите,
съвършените -
защо скърбим?
3.
Като юноша любимото ми място
за размисъл и за разходка
бяха гробищата.
Там през юли
никой не коси
тревата на забравата.
Там над спомените се люлеят
бълнуващи тополи.
И вятърът довява топли викове на птици...
или откъслечни
отвъдни гласове...
Виждах камъните с надписи
като пожълтели зъби,
които шепнат и се смеят
към небето.
И това е мойта българска
трудна, но нестихваща усмивка!
Видях я после на лицето на сакатия...
4.
Но защо са облепени с некролози
коридорите и стаите
на вятъра?
Защо ни плаши
непрестанното прераждане?
"Живеем и полуживеем..."
и падаме не в бой за свобода,
а покосени
като тревата на забравата...
"Живеем и полуживеем..."
Зашили сме живота си в дюшека
и умираме насън...
Който не падне в бой за свобода -
той умира.
© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.