БУРЯТА
В полунощ живакът рязко спада.
Нещо става...
Нещо става...
Настръхналите кестени
си шепнат ужасени:
в кръв луната се облива - мрак
забулва очите й...
Какво е станало?
Пристига северният вятър -
глухонемият задъхан вестоносец - стене,
блъска по прозорците ми,
нещо иска да ми каже -
нещо, невъзможно да се каже...
Токът спря.
И вятърът.
Нещо диша под вратата...
Чука. Чака.
Хладни тръпки са полазили фитила.
Гледам в огледалото -
лице от сенки, сгърчено
в насмешка към мен...
Негово ли е това лице!?...
Дошло ли е... Какво е то?
Навярно совата с червеното око
от детството...
Или световната война? Или нагонът
за разрязване на вените?
Всичко това е нищо!
Идва най-ужасното от всичко:
Идва нищото.
Надига се от твоя стол -
лицето ти е ничие.
Краката те отвеждат никъде.
Часът е никога.
Няма нищо!
Просто нямаш вече сетива
за радостта -
за смисъла на този свят.
Прозорците
на твойто уморено тяло
са зазидани...
Душата ли?
Или смъртта е твоят обитател?
© Владимир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Владимир Левчев. София под луната. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Владимир Левчев. София под луната. София, 1988.