Владимир Левчев - Предчувствие за тържество

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО*

Декември е.
Какво ли този път ни носи
дядо Коледа?

Уви, глиганите привършиха,
другари!
Но да оставим своите Винчестери
на стената над камината
и да послушаме спокойно
на свинете вечерния хор
вън
в декемврийската виелица...

Свинете - тези розови предчувствия...
Свинете - тези тъжни ангели...

Според последни данни
те са между най-интелигентните бозайници.
Те са като хората - всеядни.
Те преглъщат всичко:
и чиниите с ухаеща помия,
и летящите чинии,
и студените остатъци от мозък,
и пържолите от бивши братя.

Всичко! -
шепне хорът на невинните животни -
всичко трябва да изплюскаме!
Защото рано или късно
и нас
за Коледа ще ни заколят.

Свинете гледат философски на живота.
И ако устите им не бяха обладани
от музиката на месото,
те щяха да предупредят човеците
с такива думи:

Има във вселената възмездие!
И вие,
дето днес ни плюскате,
вие също сте обречени
на нечие
декемврийско тържество!

1980

* Написах това стихотворение, когато бях на 23 години и го предложих за печат във вестник "Пулс". Нямах голяма надежда, че ще получа отговор, но за мое учудване то беше публикувано. По-късно осъзнах, че е било публикувано с цел да се направи номер на баща ми, който беше председател на Съюза на българските писатели. Баща ми бил извикан за обяснение и казал: "Синът ми пише срещу мен, а не срещу другаря Живков". Защитил ме е с други думи. Той също беше в "ловната дружинка" на Тодор Живков и имаше пушка "Винчестер" (Winchester). Но и Живков имал такава. Стихотворението беше отхвърлено от книгата ми "Някой ден", която издадох три години по-късно. Между другото, имаше и някакъв Декемврийски пленум на ЦК на БКП, който също съм имал предвид в стихотворението. Тези неща тогава се разбираха от самосебе си.

Други публикации:
Владимир Левчев. Любов на площада. София: Скалино, 2014.