ДЪЖД В ГОРАТА

web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Повя тревожна хладина -
космат ли змей припадна ниско?
Пропука клон и ето на
проливен дъжд във миг заплиска.

От жал по живите лъчи
шептят и тръпнат дървесата
и в старата гора звучи
до днес нечувана соната.

Клавиши са и стрък, и лист,
обвили стръмните баири.
Като изкусен пианист
по тях дъждът неспирно свири.

Край теб ридае контрабас,
разплакана цигулка стене.
И идва ми във тоя час
от скръб да падна на колене.

© Усин Керим
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Усин Креим. Под синия шатър. Варна, 1968.