ТОЛКОВА СВЕТЛИНА В ОЧИТЕ НА ЛЯТОТО
Само небе, земя, светлина.
Никаква държава наоколо за ограничаване на свободата,
никаква философия за разделяне на света,
никаква политика за преброяване на гражданите...
И ако трябва отново да си създавам родина,
ще отида при морето да му поискам лятото.
Лятото няма врати и прозорци,
спокойно се влиза в него, както дишаш,
както целуваш, както се ровиш в душата си.
Лятото е стройното тяло на светлината,
бялата академия на живота,
хоризонтът, който те събира с безкрая.
Моята родина.
© Сашо Серафимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.07.2004, № 7 (56)