Сашо Серафимов - Сънят на света

СЪНЯТ НА СВЕТА

Идвайки, се връщаш,
защото подминаваш утрото, града, живота си…

Какво ще кажеш за родителите. Бяха ли те.
Отвори вратата и виж: Там беше къщата, там беше махалата,
тия две пламъчета, те ли са. Те ли горят в мен.
Баща ми, обущаря. Майка ми, чистачката. Той обуваше света, тя го измиташе.
Аз стъпвах по чистото, по новата пътека. Обут, нахранен.

- Добър ден, татко - казвам след толкова забрави -
и ти се смееш, грабнал в ръце живота си - твоя син.

Идвайки, се връщаш -
като ръцете, които още ме галят,
като гласовете, които още чувам,
като съдбата, която ме запрати напред в бъдещето при вас.