Сашо Серафимов

МЪГЛАТА

web

Над града се е спряла мъглата
и човек от човека се губи.
Само тук-там случайно се мятат
на самотник обущата груби.

Само тук-там вратица се хлопне
и очи от мъглата те мернат.
И не чуваш за кражби и клопки -
тишината е тъй неотменна.

През стените й кухи и мокри
ти вървиш и си мислиш, че вече
няма злоба и няма уловки,
че светът май е станал човечен.

Но внезапно премине лисица
от едната до другата къща,
после чуеш и писък на птица
и разбираш, че всичко е същото.