МАЛЪК ОБЯД НА ЗЕМЯТА

web

Натроших маските си на светец,
на лицемер, на чудотворец,
наведох се и пих от ручея,
улових сам рибата.
Откъснах клонче от дървото на живота
и видях как се лее светлината му,
сякаш е родена вчера,
а са минали милиарди години.

Какво толкова.
Обядът е сервиран.
Трябва само да се протегнем.

© Сашо Серафимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.02.2021, № 2 (255)

Други публикации:
Сашо Серафимов. Потъване на светлината. Пловдив: Жанет-45, 2009.