БУРКАНЧЕ ОТ МЕД
Повтаря се живота покрай мен.
Повтарям се и аз, и аз, и аз,
с досадните различия и глупости.
И всичко в мене вече има аналог -
реалното, отвъдното, небето
тайните на любовта, омразата,
извънземните с вратата зад гърба ми,
дори смъртта е гостенка позната
в делниците костюмирани еднакво.
Повтарят се прозорците, цветята,
римляните древни, пирамидите,
внезапните жени и откровенията,
пейзажите навън и вътре в мен.
И вечността изглежда захаросана -
изядено бурканче мед.
И само някаква съвсем неясна мисъл,
че времето
все още композира за вселената
човешката мелодия,
ме кара да отлея себе си във утрешния ден.
© Сашо Серафимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2006, № 12 (85)