* * *
На Е.
Взехме душ.
В родното кафе [с изкуствени цветя,
с изкуствена камина] пробвахме бяло
вино с акула.
Опрени на перилата,
погледнахме в космоса.
Ще се начишкат
дъртофелите
в киберпространството, знаехме.
Има пилотен проект
да няма подпори,
телемостовете им поддават,
трасетата им. Спукан корпус, да.
Виртуалната любов на двама млади
телепати
надделя. О, да.
Тихомълком запрелиствах сградите.
С дебели като булеварди
пръсти
протегнах лъст към теб.
Теб много,
такова... те обичам. Дойдоха
твоите
закономерни устни,
твоят
слънчевокопринен
поглед.
Звучеше хубава жена в хаус
ремикс. Ти
полетя
руса и постигната,
аз...
сред житата ти
и аз пътувах, такова... полетях.
Сърцата ни
все още рохки
бяха. Изписани
от клиниката
на разсъдъка си
хакери
бяхме, бавни
без грам,
без никакви
халюцинативни корекции.
Океанските недра
израстваха
в Сагармата.
Полиметална сплав за киборги
станахме.
Телекомуникационна плетка.
Игра
в мрежа 2.
© Стоил Рошкев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2004, № 6 (55)