Стоил Рошкев - Щял съм...

* * *

На С.

Щял съм
бил да съм се заслужавал
ако най-луксозният й
тембър
избуява винаги
в любовната ми плънка
пак и пак сред
заревото на отмалата, а тя
е тук и сетне тук,
но никога преди това
не е
отсъстваща от култа ми,
с делфините си,
с фабулата си,
с кафето си и със стартиралите
устни, колкото
сподирили ме в пулса,
щом й хрумна,
толкова и сладки
като
акомпанимент,
прецизни
сякаш
пяна от
кайсиеви
вселени, фини,
цъфнали в приветливост
и в елегантност,
та да си
наваксвам пипето като
ги слушам
смаяно заничащ
регионите на тялото й как
развиделяват сънищата ми,
така че
тя, повтаряйки очите си, съм
ведър и, о, да,
божурест, с разточителни
прегръдки
пъплещ
към лазурния ни
бряг на календарите.