АПОСТРОФИ
Стоян Гяуров
*
Колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно му е да бъде убедителен.
*
Категоричността на всяка теза е задължително условие, за да бъде приета на сериозно.
*
Истински умен е онзи, който съзнава, че това не е достатъчно.
*
Ако "благородно е само онова, което има трайност" (Гомес Давила), политиката и журналистиката per definitionem не спадат към тази категория.
*
Сентенцията е аристократка, която държи на есенцията и нехае за подробностите.
*
Това, че комунистите ни лъжеха, беше лошо. Още по-лошо беше, че не можеше да им се вярва и когато казваха истината. Така деформирани, наивни, неподготвени прекрачихме в следкомунистическото пространство. Чудно ли е, че все още се лутаме в търсене на междата между истината и лъжата?
*
Религията не може да си позволи да бъде либерална - освен ако това не влиза в програмата й.
*
Революцията започва като необходимост и свършва по необходимост.
*
Едва съвременните условия на тотален разврат на сетивата ни позволяват да оценим дълбокия смисъл на античната религиозна забрана върху изображенията.
*
Лошото на лошото изкуство не е, че е лошо, а че е изкуство.
*
Триумфът на "дискурса" е поражението на творческото.
*
Обяснение за магията на Ню Йорк: всички градове имат минало - Ню Йорк има само настояще.
*
"Всичко е въпрос на вкус" не означава, че няма лош вкус.
*
"Какъв ли е общественият строй в рая?" може да се пита само онзи, който идва от ада.
*
Как е възможно вечерта да слушаш Шуберт, а на другия ден да хвърляш живи хора в пещите? Според Джордж Стайнър обяснението трябва да се търси именно в Шуберт: колкото повече се култивира човек, толкова повече се отдалечава от хората. Това е есенцията и на "диалектиката на Просвещението" на Адорно, който пък открива нейната ядка у циничния просветител маркиз Дьо Сад: "Сама по себе си жестокостта е просто издънка на изтънчеността и колкото повече душите ни се проникват от последната, толкова по-страшни кръвопролития извършваме." Перспективата, която открива утешителната мъдрост на Йохан Хьойзинха, "За щастие, човекът няма последната дума", остава непрогледна за онези - мнозинството днес, - които веднага ще попитат: "А кой тогава?"
*
Нека не се самозалъгваме: това, че съзнаваме собствените си ограничения, не означава, че сме се издигнали над тях.
*
Онзи, който твори, се нарича творец; онзи, който открива, се нарича откривател, в най-добрия случай учен.
*
"От нищо нещо" е вселената на твореца; "от нещо нещо" е полето на учения.
*
Съвременното изкуство веднага би станало понятно, ако престанем да го наричаме изкуство. Това не е зломислие, а призив за терминологична яснота.
*
Otium е работата на онези, които не се страхуват да останат насаме със себе си.
*
Кавичките са израз на слабост.
*
Релативизмът не е философска категория, а вроденият порок на либерализма.
*
Много са пътищата, които водят към миналото. Панорамният път минава през Италия.
*
Парите развалят онзи, който ги няма.
*
И геният не би могъл да умре като гений, ако не се е родил такъв.
*
Четенето на книги е от полза само за онзи, който е наясно, че това е самоцелно занимание.
*
Евреите са първата модерна нация в историята: те са първите, които залагат на бъдещето. Това е констатация, а не комплимент.
*
Модерното изкуство се ражда в момента, когато изкуството става непонятно без коментар. Днес виждаме, че коментарът е и неговото бъдеще.
*
"Елит" се отнася към "аристокрация" както "по-добро" към "най-добро".
*
Колко трудно е да се откажеш от онова, което нямаш!
*
Всяка истина става относителна, когато бъде формулирана като сентенция.
© Стоян Гяуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.08.2004, № 8 (57)
Други публикации:
Литературен вестник, № 18, 2004.