ПУСТИНЯТА
На теб
Завързах за колата
опашката на вятъра
и го докарах
до вятърните мелници в пустинята.
Написах името ти върху пясъка
и го оставих да го пази вятъра...
През пясъците тръгнах,
под небето.
Нищо друго няма тук -
небе и пясък.
И вятър, който те прегръща
с пясъчни ръце.
Иди в пустинята.
Там ще намериш
името си до моите следи.
© Радка Шидерска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.08.2004, № 8 (57)