web | Правото да се разочароваш
Човек катери
всички степени на възрастта
и сам се уверява,
че няма по-жестоко щастие
и по-неумолим критерий
от любовта.
Човек пламти.
Човек ламти.
По цели и по средства се увлича
и униформи,
фракове,
и мантии навлича,
но можеш ли една жена накара,
била тя млада или стара,
да те обича, щом не те обича?
Ти може и да си конструктор на ракети,
но тя предпочита...
И кой я така превъзпита,
че тя предпочита
продавача на букети?
Ти може да си Шекспир.
Ала Жулиета
е влюбена в Ромео, не в класика.
Ха, нека Шекспир измени сюжета!
Той не смее.
Въпрос е Жулиета
поради Шекспир ли е станала велика,
или пък
той поради нея?
Тогава
къде остава твойта слава,
когато Тя - желаната -
не е обхваната
от мисъл с теб да се познава?
Какво от туй,
че можеш да се справиш с всички?
Това не е по нейните привички.
Какво, че са отворени
за тебе всичките врати.
Прости,
за нея нищо не си ти.
Наяве друг я има.
Тя само в сънищата ти се мярка
неумолима
като чувството за мярка.
1963
© Радой Ралин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2012
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Варна: LiterNet, 2012.
Други публикации:
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Съставителство
и предговор Вихрен Чернокожев. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с.