web | Правото да се разочароваш
Аз търся, чакам, предполагам
неподозираната книга,
с която искам да заспя.
Недейте се усмихва глухо -
тук вицът става неуместен.
Умората поражда мъдрост,
която се услажда
като изтляващ летен сняг.
Една приятна, малка книга,
с която искам да преспя.
Да я открехна като зарзала,
да се смълча и да я слушам
и тя в дланта ми да тежи
като лице на любена жена.
Човек не бива да заспива сам.
Сънят е криволичещ път край бездна.
Завиващата майчина ръка
след детството завинаги изчезна.
Ако усещаш
женската притегляща ръка,
в съня си ще вървиш установено.
А заран с деликатната си твърдост
тя ще ме буди като навик.
Не ми е нужно вече напрежение,
не ме примамват слънчеви фантастики,
ни безизходните проблеми.
Една приятна книга само,
с която искам просто да заспя
и пак да се събудя с нея.
1966
© Радой Ралин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2012
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Варна: LiterNet, 2012.
Други публикации:
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Съставителство
и предговор Вихрен Чернокожев. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с.