web | Правото да се разочароваш
Да приучим своите деца на бедност,
както хората
от всяка земна точка
свикват с климата
и стават част от него.
Бедността е почвата
на най-високите дървета.
Тя е чувството за сила и всеобщност.
Тя от грижите изприда мисли -
нишката им - нищо, че е тънка -
пак изплашва всички минотаври.
Бедността е риск и полет.
Бедността е всъщност детство,
вярно на природата и птиците.
Нейното огромно: "Няма!"
предизвиква
веселия напън на живота.
С бедността поезията почва
и за щастие, завършва с нея.
Тя бе някога за мен
кошмар и страх,
бе тресавище на безнадеждност,
но сега ми е единствена
оцеляла,
незаплашена
и вярна свобода.
Вие, нейните деца, които
бягате панически от нея,
Вие ставате заложници на старостта.
Техниката-мащеха не може
никога да приласкае
нашите мечти осиротели,
колкото да се стараем.
Стига ми едното здраве и едната риза,
и единият насъщен гняв.
Нямат край самоилюзиите на стандарта!
Стари ми са идеалите на Чернишевски,
както догмите на Спарта.
Стига ми усмивката на Левски.
Стига ми и тая суета
да ми раснат весели и питащи децата
и от мънички да съюзяват
бедността и свободата.
1970
© Радой Ралин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2012
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Варна: LiterNet, 2012.
Други публикации:
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Съставителство
и предговор Вихрен Чернокожев. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с.